Якото писане предстои

Писането на древната история на Хухла предстои. В хода на събирането на информацията сме се постарали всичко известно и що годе досега доказано, да го систематизираме и да ви го поднесем, скъпи читатели.Затова изключително ни помогна търпението и ерудицията на историчката от Регионалния исторически музей в Кърджали - Василка Ташкова. Тя съвестно и отговорно си е посочила надеждните изворите, които до този момент науката познава и които тя е ползвала. Но, както сама споменава, за нашия край малко е писано.

А след системно проучване на терена на Хухла и около Хухла на бял свят се появиха много интересни и чудати неща. Върхът Свети Илия, около който се крепи селото, е светилище от 12 век преди Христа. Светилище, свързано с него, е и водопадчето на Хармищанското дере, до самата река Арда. Непосредствено до водопада се намират така наречените Камъни на цар Дарий, които според видни геолози са отвали от много стари златни рудници.

Съвсем наблизо до тези рудници се намира и калето на Хухла, за което историците пишат, че е средновековният замък „Родостица”, в който е отсядал цар Калоян при битките си с латините край Одрин. Днес на хухленското кале отново се правят археологически разкопки, които всяка година ни изненадват с това, че показват докъде са се простирали границите на българската държава.

На миналите Мистерии – 2009 големият гръцки траколог професор Трендафилос каза, че думата Хохла /старото име на Хухла/ означавала клокочещ извор на старогръцки. Всички хухленци знаят, че на върха е имало клокочещ извор, около който е било изградено и древното тракийско светилище. Да не бързаме с името на Хухла. То, според мен, не от въглищарството – а много по-древно.

Така че написаното тук, е само част от онова, което трябва де се открие и пренапише.

Но все пак историята е пред нас. Ще я напишем ли заедно!

Иван Бунков

_________________________________________________________________________

Родостица стожерът на България

- Тази година ще продължат разкопките на замъка, в който отсяда цар Калоян

- ”Нов живот” призовава родолюбиви граждани да дарят средства за продължат на проучванията и по време на кризата.

В епохалните воини на великия български цар Калоян с кръстоносците има едно име ,което е свързано с Източните Родопи-замъка Родостица.Той е бил стожер на границата между Българското царство със престолнина Търново и Латинската империя със столица Цариград.
Непосредствено след величавата победа при Одрин през 1205 г.,когато Калоян пленява император Балдуин следват поредица от походи в Тракия. Срещу българският владетел се изправя братът на латинския император Анри. Той търси реванш за катастрофалното поражение.
Ето какво пише за една от маневрите на Калоян през 1206 г. латинският хронист Жофроа дьо Вилардуен:”И тогава пристигна в лагера на франките новината ,че Йоанис се е установил в един замък, който се нарича Родестюик. И на сутринта войската на франките потегли и язди към тази посока,за да търси битка. А Йоанис се махна и язди назад към своята страна”.
Предали сме имената на българският владетел и на крепостта със старофренската им изговор, както са в оригиналния текст. На български името на замъка е Родостица.Намира се над река Арда на границата между България и Гърция в землището на ивайловградското село Хухла.
Благодарение на факта, че близо век е бил във строго охранявана гранична зона ,се е запазил почти изцяло.
Опит да локализира замъка прави преди 40 години археологът проф. Стамен Михайлов. Пръв свързва пограничната крепост със споменатата от Жофроа дьо Вилардуен Родостица проф. Божидар Димитров. По негова инициатива през 2004 г. тук започват редовни археологически разкопки. Те се ръководят от археолога Ивайло Кънев.
Културният пласт е запазен на дълбочина от 2,20 м и обхваща периода ІV-ХІІІ век. В най-високата част е открита голяма обществена сграда с мощни зидове и фрагменти от мраморни колони. Според находките тя е построена през ІV век,а през първата половина на VІ век е станала жертва на опустошителните славянски и аварски нашествия. Поради ключовото си място Родостица е пограничен форт между Първото българско царство и Византийската империя. Тя е пазела входа на Родопите. По поречието на Арда е минавал древния път за вътрешността на планината. Доказателства за ранно българско присъствие са откритите старобългарски апликации и коланни накрайници. Животът на крепостта продължава и по време на византийското владичество. Откри се некропол от ХІ век с богати погребения.
Замъкът е изоставен през първата половина на ХІІІ век. Не е изключено това да е станало в следствие на продължителните войни между българи и кръстоносци.
Проучването на Националния исторически музей има важно място в цялостните изследвания на миналото на Източните Родопи. Те показват, че замъкът е контактна зона между България и Византия, а в определен период от време и със създадената от кръстоносците Латинска империя.
Според Ивайло Кънев перспективата за продължаване на разкопките е благоприятна. Родостица може да стане част от туристически маршрут, включващ античната вила “Армира” и средновековния град Лютица. За тазгодишния археологически сезон се предвижда в разкопките да участва международна бригада от страни членки на Европейския съюз. Това ще бъде стъпка в популяризиране на историческото наследство в Източните Родопи.
Призоваваме родолюбивите граждани,които желаят проучванията да продължат да дарят средства.Те могат да ги привеждат на следната банкова сметка: BG 34 UNCR 76303100113032.
При внасянето на парите да се пише Национален исторически музей-София,за археологическите разкопки-Ивайловград.