Якото писане предстои

Писането на древната история на Хухла предстои. В хода на събирането на информацията сме се постарали всичко известно и що годе досега доказано, да го систематизираме и да ви го поднесем, скъпи читатели.Затова изключително ни помогна търпението и ерудицията на историчката от Регионалния исторически музей в Кърджали - Василка Ташкова. Тя съвестно и отговорно си е посочила надеждните изворите, които до този момент науката познава и които тя е ползвала. Но, както сама споменава, за нашия край малко е писано.

А след системно проучване на терена на Хухла и около Хухла на бял свят се появиха много интересни и чудати неща. Върхът Свети Илия, около който се крепи селото, е светилище от 12 век преди Христа. Светилище, свързано с него, е и водопадчето на Хармищанското дере, до самата река Арда. Непосредствено до водопада се намират така наречените Камъни на цар Дарий, които според видни геолози са отвали от много стари златни рудници.

Съвсем наблизо до тези рудници се намира и калето на Хухла, за което историците пишат, че е средновековният замък „Родостица”, в който е отсядал цар Калоян при битките си с латините край Одрин. Днес на хухленското кале отново се правят археологически разкопки, които всяка година ни изненадват с това, че показват докъде са се простирали границите на българската държава.

На миналите Мистерии – 2009 големият гръцки траколог професор Трендафилос каза, че думата Хохла /старото име на Хухла/ означавала клокочещ извор на старогръцки. Всички хухленци знаят, че на върха е имало клокочещ извор, около който е било изградено и древното тракийско светилище. Да не бързаме с името на Хухла. То, според мен, не от въглищарството – а много по-древно.

Така че написаното тук, е само част от онова, което трябва де се открие и пренапише.

Но все пак историята е пред нас. Ще я напишем ли заедно!

Иван Бунков

_________________________________________________________________________

Кой е държал ключа към Родопите

Археологът Ивайло Кънев продължава разкопките в крепостта край Балък дере на границата с Гърция
  • Фрагмент от късноантичен надпис на гръцки потвърждава хипотезата, че „Родостица” е била седалище на византийската администрация в региона
  • Нови доказателства за българско присъствие почти под Одрин още през 9-10 век
Фрагмент от плоча с късноантичен гръцки представителен надпис от 4-6 век и български коланен накрайник, две апликации и звънче зарадваха археолозите в началото на разкопките на крепостта „Родостица” в местността Балък дере. Тя се намира под село Хухла, Ивайловградско, на границата с Гърция. Проучванията започнаха в началото на юли със спомоществователството на верига хотели „Чепишев” и хотел „Хилтън” в София. Средствата ще са достатъчни археолозите да работят до края на месеца, но се надяват да намерят начин да продължат и през август.

И тази година ръководител на екипа от около 20 души е археологът от Националния исторически музей Ивайло Кънев. Негови помощници са студенти в последен курс по история от Софийския университет и от магистърска степен от Шуменския университет. Участват като доброволци 12 студенти от САЩ, Китай, Полша, Словения, Чехия и Турция. Те не са историци, от най-различни специалности са, но интересът към археологията ги е събрал в това най-южно ъгълче на България.
Фрагментът от плочата с надпис е бил преизползван за изграждане на гроб от 11 век. Запазени са по три букви от три реда в долния й ляв ъгъл. Очевидно е била много голяма и представителна. По края е с рамка от висок релеф със сложен профил. Буквите са високи 5 см, добре изчертани с вдлъбнат в камъка триъгълен профил. Тепърва специалистите епиграфи ще я проучват и ще се произнесат за времето, когато е изсечена и евентуално за възможното съдържание на надписа.
Според Ивайло Кънев, тази находка потвърждава хипотезата, че през 4-6 век крепостта „Родостица” е била изградена не просто като една от многото стражеви, а като административен център. Това се потвърждава от намерените през първата година от разкопките фрагменти от мраморни колони. Прави впечатление и голямото количество фрагменти от стъкло – плоско, и от съдове, което по онова време е било показател за лукс на живота. А също и колективните находки от монети. На такава попаднаха и през миналата година.

Много вероятно е от тук да е бил администриран регионът, смята Кънев. Крепостта е на ключово място над входа към долината на Арда и на границата между равнината и Родопите. В подкрепа на тази хипотеза е и масивната византийска сграда, която беше открита през 2007 г. Все още не е уточнена каква е била площта й, но очевидно заема най-високата част на крепостта и е доста мащабна даже за днешните представи.
През това лято е планирано да бъде проучена площ от 100 кв. м от нея. Археолозите се надяват да разкрият изцяло поне две помещения, което би могло да отговори на въпросите какво е било предназначението й, кога е построена, какви преустройства е претърпяла.

Върху развалините на сградата през 11-12 век се е развил некропол, който също поднася интересни изненади. Тази година археолозите вече попаднаха на погребение на младо момиче – на 14-15 години, с богати бижута. Била е с по две обеци на всяко ухо – по-малка и по-голяма. Според Кънев, това е много рядка практика в онова време. Случва се като дар в гроба да са поставени допълнителен чифт обеци или само една, но и двата чифта да са окачени, на него лично не му се е случвало да намери. Още по-интересна находка са четирите масивни бронзови гривни на китките на момичето. И не толкова заради самите гривни, а защото върху вътрешната им страна се е запазил част от плата на дрехата.

Тепърва реставраторите ще проучват от какъв материал, цвят и сплитка е бил този плат.

Което пък е интересно като факт за начина на живот на местните жители през 11 век.
В изкопите на некропола са намерени свидетелствата за българско присъствие през 9-10 век - коланните накрайник и апликации и добре запазено шаманско звънче. В предишни години вече бяха открити две такива, апликация и един накрайник, които имат паралели с подобни от Плиска и Преслав от 9-10 век. Въпреки че много историци и археолози посрещат все още с недоверие хипотезата за българско присъствие толкова на юг по това време, фактите са категорични, коментира Кънев. Според него, най-вероятно това се е случило по време на войните с Византия на Крум или Симеон.
Голям интерес предизвиква още една находка – нож с костена дръжка, украсена с прости геометрични фигури.
Но да се надяваме, че големите изненади предстоят. Крепостта десетилетия е била в строго охраняваната гранична зона и е непокътнато от иманярски набези.

Тонка ГОГОВА